Миналото

Миналото

След Берлинския конгрес (1878), Илинденско-Преображенското въстание (1903) и Балканските войни (1912 - 1913) по-голямата част от младата българска интелигенция се озовaвa в свободните предели на България. Този процес продължава с нова сила и след края на Пър­вата световна война. През 1918 - 1919 г. стотици младежи, завършили българските средни училища в Македония до и по време на войните, стават студенти в различни висши и полувисши учебни заведения на стра­ната и най-вече в Софийския университет. Прогонени от родните си мес­та от сръбските и гръцките завоеватели, израснали с идеалите и борбите за освобождението на Македония, възпитани в борчески дух, с кристал­но чист български патриотизъм и родолюбие, тези младежи не могат да останат неми свидетели на това, което става в поробения им край. Традициите, примерът, делата и участието на техните предшественици в националноосвободителното движение в Македония определят и техния път на обществено-политическо развитие и борба..

В края на 1918 и началото на 1919 г. студентите от Македония ор­ганизират няколко протестни събрания и митинги в София срещу повторното оку­пиране на Вардарска и Егейска Македония. На събранията се издигат ло­зунги за разрешаване на териториалните проблеми на Балканите на ба­зата на националния принцип и съгласно благород­ните идеи, залегнали в 14-те точки на американския президент Уилсън за справедливо разрешаване на международните спорове, намерили широк отзвук сред населението в Македония. Тези искания формулирани в мемоар от 517 студенти от Македония, следващи в Софийския университет са изпратени до Великите сили на Парижката мирна конференция в навечерието на подписването на Ньойския договор. По същото време се правят и първите опити за създаване на студентско дружество, което да обхване в своите редове интелигенцията от Македония и да изработи план и програма за борба срещу новите поробители.

През август и септември 1919 г. няколко десетки студенти от Маке­дония поставят началото на свое студентско дружество под името Маке­донска студентска корпорация "Гоце Делчев" при Софийския универ­ситет. В изработения устав се изтъква, че целта на дружеството ще бъ­де в кръга на академичните му възможности, с културно-просветни средства да се бори за освобождението на Македония (чл. 1). В уста­ва се посочва, че като част от националноосвободителното движение своята идеологическа работа, дружеството ще се придържа към след­ните принципи: националния принцип на борбата, защото освободи­телното движение не е класово, съсловно или партийно, а общонарод­но, масово, в което всеки, без разлика на своите убеждения, се бори преди всичко за освобождение на Вардарска и Егейска Македония от чуждо робство (чл. 2); принципа на самостоятелността на движение­то, което стои над партиите и режимите и затова на него трябва да гледа като на един неприкосновен национален резерв, със строго опре­делено предназначение и задачи, отричащи опитите за превземането му" откъдето и да идват те (чл. 3); принципа на нравствеността и идеализма. Начело на движението трябва да стоят хора авторитетни, честни, безко­ристни, с високо запазен морал и идеализъм. Защото движение на безнравствени основи няма пpaвo на съществуване и рано или късно умира (чл. 5). Принципа на единството. Всички под едно знаме, с лозунга "Свободна и независима Македония". Той изчерпва напълно съдържа­нието на националноосвободителното движение и не позволява между­особни търкания за формата на устройството на Македония, до момента на нейното национално освобождение. (чл. 7). Устройството на дружест­вото се основава на принципа на демократическия централизъм. Според устава това обаче не трябва да се разглежда като възможност за раз­стройване на неговите редици и създаване на отделни самоунищожаващи се течения и групи. На дружеството е необходим дисциплинарен упра­вителен съвет, начело с един ръководител, който би вземал бързи и ефи­касни решения и действия (чл. 9 -10).

За постигането на посочените цели дружеството ще си служи с ле­гални средства - устна и печатна пропаганда, която включва устройване на дружествени събрания и срещи, четения на реферати и сказки, изда­ване на брошури, изложения, апели и позиви, издаване на собствен пе­чатен орган, уреждане на специална библиотека, участвуване във всички акции на националноосвободителното движение, които не противоречат на устава (чл. 14). Член на студентското дружество (корпорация) "Гоце Делчев" може да бъде всеки студент от Македония, препоръчан от двама членове, не­зависимо от членството му в друга българска студентска организация, стига той да е съгласен с националния принцип на борба на македонските българи, залегнал в основите на дружеството.

Този устав, подхождащ повече на революционна, отколкото на сту­дентска културно-просветна организация, се обсъжда и приема като прог­рама за обединение и борба на студентите от Македония. Бушуващите непосредствено след Ньойския договор разногласия сред бившите ре­волюционни дейци и лидерите на бежанските организации относно пъ­тищата и начините на националноосвободителната борба, наличието на различни мнения и идейни течения на новия етап от нейното развитие и опитите на всяко едно от тях да спечели младежта на своя страна внасят разногласия и разединение в редиците на току-що създаденото студент­ско дружество. Проведените в Софийския университет няколко събра­ния, на които се разглежда въпросът за запазване единството и незави­симостта на студентската младеж от различните идейни течения, не да­ват резултати.

Тогава по-активната част от нея, около 30 души, изоставя корпора­цията, „обхваната от разноезичие", и на нейно място през 1920 г. създава студентското дружество "Вардар" при Софийския университет. В пър­вото му настоятелство са включени Любомир Весов и Илия Кушев от Велес , Илия Бугарчев от Дойран, Зора Здравева от Щип, Йордан Чкат­ров от Прилеп, Кръстьо Велянов от Крушево, Петър Колищърков от При­леп, Стоян Керемидчиев от Серско и Иван Михайлов от Щип (председа­тел) .

Въз основа на първия устав се изработва нов, под името "Устав на ма­кедонското студентско дружество "Вардар" при Софийския универси­тет. Целта на дружеството според него е да работи за всестранното из­дигане на студентите от Македония в културно-просветно и обществено­- политическо отношение; да възпитава членовете си в единство и соли­дарност, съзнавайки ролята на дисциплинираната организационна дей­ност; да развива културно-политическа дейност и да се бори за осъщест­вяването на автономна Македония (чл. 2). За постигането на тази цел дружеството редовно ще организира за своите членове беседи с култур­но-просветен характер, ще създаде своя библиотека, ще издава брошури на различни теми, третиращи македонския въпрос и пр. (чл. 3 - 4) . Чле­ нове на дружеството могат да бъдат всички студенти от Македония,след­ващи в Софийския университет (чл. 6). Неговият устав се състои общо от 32 члена, в които подробно се разглеждат правата и задълженията на членовете на дружеството, структурната му особеност, устройство и управление.

През март 1920 г. дружество "Вардар" излиза с позив към всички бежански организации, в който се посочва, че то е възникнало, от една страна, като реакция срещу всички чужди сили, които се стремят да хвър­лят бежанците от Македония в една борба на самоунищожение и, от друга - да обедини в своите редове студентите от Македония, да ги под­готви всестранно, да възпита у тях силно чувство за национален дълг, родолюбие и готовност за саможертва, в името на освободителния идеал. След това в позива се апелира към всички, на които им е присърце кауза­та на македонските българи, да подкрепят дружество "Вардар" като една компетентна, достойна и авторитетна организация, която ще зaщитава интересите на Македония и нейната борба. В заключение в позива се казва, че политическата цел на дружеството е същата като тази на всич­ки бежански организации - освобождение на Македония.

Макар че отначало появата на дружество "Вардар" се посреща с из­вестни резерви, чрез своята дейност то много бързо се налага като водещ културно-просветен и политически център на българската младеж от Ма­кедония.

Съобразно със своите цели, веднага след конституирането си друже­ството създава богата библиотека с подкрепата на целия преподавателски състав на Софийски уни­верситет, неговия ректор, Министерството на просвещението и на Българската­ академия на науките. Основната дейност на дружеството през периода 1920 -1921 г. има предимно вътрешноорганизационен и културно-просветен характер. В неговия отчетен доклад за времето от 1920 до 1924 г. се казва, че раз­воят на събитията е показал, че то не може да остане чисто академично, а трябва да се превърне в школа за създаване на високо образовани, всестранно подготвени в идейно-политическо отношение кадри, които да се посветят изцяло на борбата за освобождение на Македония. Затова всеки член на дружество "Вардар" още от създаването му се за­дължава да изучава най-подробно историята на българския народ като цяло и по-специално историята на македонския въпрос след Берлинския конгрес. Той трябва да се подготви така, че където и да попадне, в как­вато и обстановка да се намери, да бъде в състояние да защити компе­тентно и аргументирано каузата на македонските българи. Във връзка с така поставените задачи през периода 1920 - 1922 г. пред членовете на дружеството са изнесени около 401 беседи (реферати), засягащи различни проблеми и страни на националноосвободителната борба. Още от самото си основаване дружеството полага началото на цяла поредица от различни форми за популяризиране на своята културно- ­просветна дейност и на националноосвободителната борба. В този сми­съл то организира десетки вечери и утра,съпровождани от доклади и кон­цертни програми, посветени на Македония.От 1921 г. в аудиториите на Софийския университет дружеството започва всяка година да провеж­да т. нар. агитационна седмица. Пред преподаватели и студенти не­говите членове, видни учени и революционни дейци изнасят доклади за най-новото в развитието на македонския въпрос, за положението и борбите на българското население във Вардарска и Егейска Македония. В рамките на седмицата из всички райони на столицата, където живеят българи бежанци дружеството организира публични събрания. На тях се изнасят беседи в които се изтъква, че борбата няма да спре, докато Македония не бъде свободна. Тези седмици обикновено завършват с протестни шествия срещу политиката на поро­бителите и с литературни програми,като събраните средства отиват в пол­за на дружеството.

При наличието по това време на различни идейни течения в българ­ското общество, в студентските среди и сред самите бежански организа­ции както и на силното влияние на социалните теории, обхванали младежките движения, дружество ” Вардар" си поставя за цел да възпитава своите членове в духа на традициите на националноосвобо­дителното движение. На първо място дружеството се обявява в защита на идеята, че и новата борба във Вардарска и Егейска Македония е нацио­нална и общонародна и поради това тя не можела да бъде класова, със­ловна или партийна. Затова в дружеството можело да членуват студенти с различни идейни убеждения. Но докато Македония не бъде освободена от чуждото робство в своите действия те трябвало да се ръко­водят само от интересите на националноосвободителния идеал.

Чрез своята разностранна дейност д-во "Вардар” се явява и като връзка между революционното движение в Македония и научно-кул­турните среди в България, тъй като негови членове се поставят в пряка услуга на ВМРО. Така например един от основателите му, Иван Михай­лов, става секретар на Тодор Александров и завеждащ канцеларията на ЦК на организацията. Любомир Весов и Илия Кушев пък стават вой­води на ВМРО и бродят с чети из Вардарска Македония. Голяма част от куриерската дейност на ВМРО по това време - 1920 - 1924 г., в България и в чужбина се из­вършва от дейци на д-во "Вардар".

Дружеството развива и активна международна дейност. От 1921 г. насам то установява редовни връзки с националните студентски съюзи на Австрия, Унгария, Чехословакия и Германия, като размяната на де­легации е основна форма на общуване с тях. При всички срещи с ръ­ководствата на тези съюзи през 1922 и 1924 г. студентите от Македония запознават своите чуждестранни колеги, устно и чрез подходяща литера­тура със същността и развитието на македонския въпрос. Пред тях те из­тъкват, че революционната борба на ВМРО, която не е добре разбрана и оценена от световната общественост, е резултат от асимилаторската и изтребителната политика на поробителите, по отношение на българското население в Македония, че чрез различни "научни" прояви се ограбват и фалшифицират славното исто­рическо минало, култура и борби на македонските българи. Това е причината д-во "Вардар" да воюва енергично с просветни средства срещу нейното духовно робство. На срещите и разговорите си с представители на тези и на други студентски организации вардарци получават разбиране, симпатии и готовност за популяризиране на каузата на бореща се Маке­дония сред техните среди и народи.

По същото време дружеството установява писмени и лични връзки с над 100 чуждестранни учени, публицисти, политици и дипломати, които имат отношение и проявяват интерес към македонския въпрос и към това, което се прави и пише за него. През 1922 и 1924 г. петчленна делегация на д-во "Вардар" посещава Женева, Виена, Будапеща, Берлин, Прага, Лондон и Париж. С помощта на студентски организации в тези страни, а също и на учени и журналисти, приятели на българската нацио­нална кауза, вардарци успяват да се срещнат с членовете на различни комисии по малцинствата към ОН, с представители на лондонския Балкански комитет, с редактори на водещи вестници, с видни политически личности. Навсякъде те правят устни и писмени изявления за по­ложението в Македония и за борбата, която македонските българи водят с различни средства и методи за своето национално съхранение и освобождение.

Цялата организационна и културно-просветна дейност на д-во "Вар­дар" в България и в чужбина през разглеждания период служат за пример на студентите от Македония в европейските страни по отношение на това,. как да се организират и как да бъдат в полза на освободителното дело. Когато във Виена, Грац, Прага, Берлин и Лайпциг възникват първите ма­кедонски студентски дружества, най-активна морална и материална по­мощ, литература, вестници, списания те получават от д-во "Вардар" или чрез него. Вътрешноорганизационната структура на тези дружест­ва, техните устави, правилници и програми, начин на действие и проявле­ние, семинарните занятия като форма за изучаване на историята на бъл­гарския народ, като форма за национално и политическо образование и възпитание, всичко това до голяма степен е заимствано от дружество "Вардар". Обединяването на дружествата и създаването на Общия студентски съюз в чужбина в началото на 1925 г. до голяма степен е дело и на вардарци, тъй като поетият от тях ангажимент за осигуряване на фи­нансова подкрепа на съюза, ускорява неговото създаване. Членовете на д-во "Вар­дар вземат дейно участие и на Учредителния конгрес на съюза в Лайпциг.

Основано в критично за българщината време, когато бежанците са обхванати от отчаяние, идейна безпътица и пораженство вследствие на настъпилите национални катастрофи, дружеството се явява като "освежителна и подмладяваща струя", отначало в редовете на бежанските маси, а в последствие и на революционното движение. Вардарци полагат особени усилия, за да приобщят в своите редове всички сту­денти от Македония, следващи в Софийския университет, Художестве­ната академия, Висшия педагогически курс и Музикалната академия. От отчетния доклад на дружеството за периода 1920- 1925 г. се вижда, че докато в годината на своето основаване дружеството е имало 30 членове, в края на 1924 г. то вече е наброявало 145 редовни и 21 почетни членове, които са завършили висшето си образование и са се включили в други освободителни организации.

Дружество "Вардар" остава напълно неутрално по вpемe на "кървавата разпра", възникналата през 1924 г. в редовете на ВМРО, но най-решително осъжда братоубийствените борби, отнели живота и на видния деец на организацията Тодор Александров. Дружеството подкрепя напълно становището на ВМРО, че освободителното движение е възприело националния принцип на борба още от времето на Гоце и Даме и докато Македония не бъде освободена нейните синове не могат да вървят по други идейни пътища. Всъщност по този въпрос е такова и становището на всички македонски младежки организации по това време.

Огромна е дейността на дружеството и през следващите години. От отчетите му за периода 1925 - 1927 г. и други документи - протоко­ли, писма, резолюции и пр., се вижда, че освен чисто академичната си дей­ност, дружеството започва да играе все по-голяма роля във вътрешно- ­пропагандната дейност на националноосвободителното движение. По то­ва време то изпълнява голяма част от работата на Задграничното пред­ставителство на ЦК на ВМРО. Особено внимание д-во "Вардар" отделя на вътрешноорганизацион­ното укрепване и културно-националната просвета на своите членове. В това отношение през периода 1925 - 1927 г. то организира средно по 22 събрания годишно, на които пред членовете му се из­насят беседи по всички въпроси, свързани с националноосвободителното дело и македонския въпрос. Освен това дружеството поканва за цел­та и десетки учени и революционни дейци, които говорят пред органи­зираните студенти по различни политикоикономически, исторически, езикови и географски въпроси. Редовно се изнасят и музикално-литера­турни и театрални програми с идейно-патриотична насоченост. Негова­та културно-просветна работа се подпомага и от добре уредената и по­стоянно обогатявана библиотека, в която постъпва всичко онова, което се публикува в България и в чужбина за Македония и българския нацио­нален проблем. Дружеството участвува най-активно в организирането и тържестве­ното отпразнуване на народни празници и годишнини от смъртта на ре­дица герои, паднали в борбата срещу поробителите на Македония.

По същото време дружеството редовно следи и изнася пред българ­ската и световната общественост престъпленията на властите в Македо­ния. През 1923 и 1924 г. то отправя обширни изложения до ОН и светов­ната академична младеж, по повод на няколко масови избивания на бъл­гари във Вардарска и Егейска Македония. Във връзка с гръцкото нахлуване в Петричко през октомври 1925 г. д-во "Вардар" изпраща телеграма до ОН и Лигата за правата на човека и гражданина в Париж, в която най-енергично протестира срещу изде­вателствата на гръцките интервенти над беззащитното българско насе­ление. В нея се настоява също така ОН да се застъпи незабавно и реши­телно в защита на българите в Петричко. През март 1926 г. сръбският околийски началник във Белее Ж. Йо­ванович се опитва да вербува в своя кабинет 19-годишната българка Грозданка 3афирчева, за да му донася кои младежи в града са членове на ВМРО и се изявяват като българи. Тя обаче му заявява, че не може да стане сръбска шпионка защото обича своя български род и ще му ос­тане вярна до гроб. Озлобен от нейния отговор Йованович се опитва да я изнасили и когато младата жена му оказва решителна съпротива, той я застрелва с три куршума. Целият град е ужасен от този случай. По този повод д-во "Вардар" събира всички данни за случилото се и през май с.г. излиза с меморандум до ОН, до всички студентски организации и съюзи в света и до световната общественост. В него ин­телектуалците от Македония най-енергично протестират срещу настър­вените, с извратена съвест убийци и призовават прогресивното човечест­во да издигне глас в защита на живота и честта на поробените българи в Македония. .

Активната дейност на д-во "Вардар" на "културния фронт" на на­ционалноосвободителното движение привлича вниманието и интереса към него на официални и неофициални чуждестранни представители. Политици, учени, журналисти, студентски и други организации търсят връзки и срещи с неговото ръководство. Това налага в началото на 1925 г. към дружеството да се създаде т.нар.”помощен институт”, чиято задача е да се занимава главно с организирането на срещи с чуж­денци, проявяващи интерес към македонския въпрос. В него са вклю­чени студентите Мария Гърличкова от Щип, Невена Стоянова от Охрид, Надя Станишева от Кукуш, Люба Дабнишка от Битоля и Василка Бла­гоева от Скопие..

За времето 1925 - 1927 г. ръководството на д-во "Вардар" провежда няколко срещи с ръководството на студентското дружество на арумъните от Македония в Букурещ. Вардарци настояват пред него, че това дружество като македонско трябва да влезе в състава на Маке­донския студентски съюз в чужбина. Ръководителите на студентското дружество в Букурещ обаче изразяват несъгласие с лозунга за автоном­на или независима Македония, за която се бори Студентския съюз, тъй като според тях под този лозунг македонските българи винаги са се борили за обединението на Македония с България. Tе изтъкват още, че тяхното дружество било основано на земляческа, а не на политическа основа и че присъединяването му към Македонския студентски съюз щяло да влоши отношенията между Сърбия и Румъния. В разговорите с представители

на д-во "Вардар" почти същия отговор дават и ръково­дителите на Цариградското македонско студентско дружество. По този начин идеята на д-во "Вардар" за превръщане на Студентския съюз в чужбина в общомакедонски се проваля.

В началото на 1926 г. националните студентски съюзи на Чехослова­кия и Полша, поради проявен интерес от страна на техните членове,. се обръщат с писмо към д-во "Вардар" за обстойна информация по раз­воя на най-новите събития около Македония. В отговор на тяхното искане дружеството подготвя специална брошура на чешки и полски език, даваща информация за Македонския въпрос и борбите на македонските българи.

През юни 1926 г. представители на д-во "Вардар" провеждат важна среща с хърватски студенти, пристигнали неофициално в София. На нея се обсъждат всички пътища и средства за обща борба на българи и хървати срещу сръбското потисничество и за съвместно популяризиране на националноосвободителната кауза на Хърватско и Македония сред световната общественост.

През май 1927 г. в България гостуват 80 души полски абитуренти, водени от 40 души преподаватели, които изявяват желание да се срещнат, с представители на д-во "Вардар". По този повод в салоните на Илинденската организация то организира коктейл в тяхна чест. Освен това пред гостите е изнесен и доклад от Ст. Ачкова за положението в Македония и нейните борби. В подобен дух протичат срещите на представители на дружecтвото с чешки, унгарски и немски студентски делегации през 1927 г. в София. Те проявяват пълно разбиране към тежненията и борбите на Македония и съдействуват литература и други печатни материали на д-во "Вардар" и на Македонския студентски съюз в чужбина да се разпространяват сред техните студентски организации.

През октомври 1927 г. различни комисии към ОН провеждат своя конференция в София, където пристигат делегации от десетки страни. Много от тях освен пряката си работа, вземат участие в организираната от д-во "Вардар" среща, където на присъствуващите е раздадено специал­но подготвено за случая изложение. В него се описва главно положение­то на арестуваните български студенти в Скопие, над които е надвиснала смъртна опасност само заради това, че не желаят да се откажат от бъл­гарската си народност и да се обявят за сърби. В изложението се апелира също към представителите на ОН да се застъпят эа освобождението на младата македонска интелигенция и за прилагането в Македония поне „на онези малцинствени права, които се предвиждат по международните договори.” През същата година дружеството посреща като свои гости в София Леон Ламуш, Жорж Десбонд, проф. Вайганд, Жустен Годар, Анри Гернъо и други българисти от чужбина, които изнасят беседи, ор­ганизирани от д-во "Вардар", върху различни страни и проблеми от бор­бите и културното минало на македонските българи.

От своя страна делегации на дружеството официално участвуват в конгреси, конференции и други прояви на националните студентски съюзи на Унгария и Румъния (1926), на Белгия, Италия и Англия (1927) . Навсякъде вардарци наред с поздравленията към домакините изнасят информации за положението в Македония, като разобличават антибългарската пропаганда в чужбина, водена от сръбските и гръцките официални кръгове.Особена помощ на д-во "Вардар" в пропагандирането на каузата на македонските българи в чужбина оказва Българският национален сту­дентски съюз (БНСС) при Софийския университет и неговите клонове в различни европейски страни.

Една от най-важните прояви и дейности на дружество "Вардар" още от създаването му са издирването и систематизирането на документи, матeриали, спомени, снимки и други сведения за националноосвободителните борби в Македония, както и неговата богата издателска дейност. От 1921 до 1934 г. почти всяка година в навечерието на годишнината от Илинденско- Преображенското въстание дружеството издава сборник – „Илинден”. Това студентско издание е един от най-богатите извори на автентични материали за освободителните борби, защото в повечето случаи те са писани от дейци, които са стояли начело на революционното движение като членове на ЦК на ВМРО, на окръжните революционни комитети, били са войводи, секретари на чети и обикно­вени четници. На сборника сътрудничат редица наши и чуждестранни журналисти и общественици от това време.

Богата и разнообразна дейност дружеството развива и през периода 1928- 1934 г. броят на членовете му през 1934 г. достига около 390 души, включвайки в тази бройка и клона му във Варна. Основна работа на дружеството и през тези години е просветата и възпитанието на неговите членове, разгласяването на истината за Македонския въпрос пред световната общественост и информиране на българското общество за актуалното състояние в Македония. За три години дружеството провежда 44 организационни събрания за всичките си членове и 47 настоятелствени само за ръководството.организирани са 27 вечери, утра и събрания, посветени на различни исторически събития. Дружеството стои начело на почти всички културно- просветни и политически мероприятия и прояви на македонските, а до голяма степен и на добруджанските, тракийските и западнопокрайнските организации, насочвайки тяхната дейност срещу поробителите.

Смущения в дейността на дружеството възникват след настъпилата през юли 1928 г. криза в редовете на ВМРО. Осъзнавайки негативните последици за националноосвободителното движение, д-во ” Вардар ” се стреми да запази неутралитет, не криейки обаче и явните си симпатии към ВМРО (Иван Михайлов). То изпраща тревожни апели до тогавашния премиер на България Андрей Ляпчев, до министрите на вътрешните работи и войната, до известни политици, учени и общественици с молба да се намесят и да използват личния си авторитет и отговорност пред историята за спиране на гибелната саморазправа , обхванала редиците на ВМРО, за даване на възможност на организацията да се занимава със своите националнореволюционни задачи, произтичащи от съществуващата действителност в Македония.

Преврата на 19 май 1934 г. слага край на дейността на дружеството. То заедно с всички националноосвободителни организации на македонските, тракийските и добруджанските българи е разтурено от правителството на превратаджиите.

Направеното от д- во ” Вардар ” в продължение на 14 години има огромно значение за развоя, популяризирането и поставянето на идеите на националноосвободителното движение на научна основа, съобразена с историческата истина и интересите на българския народ. Замислите на създателите на дружеството, чрез дълбоко обмислена, всеобхватна и ясна национална програма, всестранно идейно и родолюбиво българско образование и възпитание та да бъде школа за подготовка на кадри за освободителното дело, се осъществяват напълно. Дружеството е водещо звено по отношение на изпълнението на културната програма на националноосвободителното движение. Негови възпитаници оглавяват изцяло революционното движение още в средата на 20-те години. Голяма е ролята на д- во ” Вардар ” за организационното и идейно - политическото укрепване и дейност и на бежанските организации.